Следвайте Гласове в ТелеграмНа 18 април от 19:00 часа, зала България

Следвайте " Гласове " в Телеграм

На 18 април от 19:00 часа, зала " България " посреща българската цигулкова горделивост Лия Петрова, която ще показа със Софийската филхармония концерта за цигулка на Корнголд. Диригент на вечерта е Йоханес Калицке, който включва в програмата и Вариации " Енигма " от Елгар.

Ерих Корнголд, роден в фамилията на прочут музикален критик, има гения и историческите шансове в начало- то на ХХ век за сполучлива европейска реализация. През 1906 Малер открива качествата му в първите съчинени кантати на 8-9-годишна възраст и му предлага обучение при Александър декор Цемлински. На 11-годишна възраст Корнголд написва балет, който Виенската опера слага при извънреден триумф. На 17 години към този момент е създател на две опери, а на 23 приключва още две опери и клавирен концерт за Паул Витгенщайн. На тази възраст той към този момент преподава доктрина на музиката във Виенската музикална академия.

През 1934 получава предложение от Макс Райнхард да му сътрудничи във кино лентата „ Сън в лятна нощ ” за Холивуд, което трансформира съществено посоката на живота и работата му. През 1935 подписва извънреден контракт с „ Уорнър Брадърс ”, след това и поради войната, остава в Съединени американски щати. Ролята на Корнголд се оказва новаторска в жанра – той е основател на „ симфоничния авторитет ” на филмовата музика, преносител на виенския благозвучен жанр в кино-музиката и американската среда.

Сър Едуард Уилям Елгар, най-известният британски композитор от края на ХІХ – началото на ХХ век, стартира своя креативен път като цигулар, пианист, органист, композитор и диригент. Получава необятно самопризнание още с някои от първите си огромни произведения за оркестър, като Вариациите „ Енигма ” и „ Тържествени и церемониални маршове ”. Той е създател на голямо творчество във всички жанрове – кантати и оратории (сред тях е и „ Сънят на Геронтий ”), камерни, клавирни и органни произведения, симфонии и разнообразни други оркестрови творби, вокални опуси, театрална музика, репертоарните и през днешния ден концерти за виолончело и за цигулка. Високо скъп от своите съвременници, Елгар получава купата Първи баронет на Броудхийт (неговото родно място), член е на Ордена на заслугите, Рицар на Великия Кръст, през 1924 е назначен за Магистър на кралската музика. Днес неговото име носят 11 улици в разнообразни градове на Англия, издигнати са доста монументи, родният му дом е трансфорат в музей, „ Общество Елгар ” интензивно пропагандира креативното му завещание, британската банка печата от 1999 до 2007 лика му на новите банкноти, снимани са няколко кино лентата за него, а фрагменти от негови произведения се извършват на най-тържествени церемонии в Англия и Америка.

Лия Петрова се трансформира в изобретение на интернационалната музикална сцена още през 2016 година, когато завоюва първата премия на състезанието „ Карл Нилсен “ в Дания, управителен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредност от изключителни достижения и артистични триумфи.
Нейните експресивност и гений се откриват и в записите ѝ на Концерт на Нилсен и Първия концерт на Прокофиев- взаимно със Симфоничния оркестър на Одензе и диригентката Кристина Поска. Тези изключителни тълкования ѝ печелят самопризнание от интернационалната преса, а критици от " Sunday Times ", " Pizzicato ", " Gramophone ", " The Strad " и " Classical Music " правят оценка нейния неповторим " прелестен тон – зрял и сребрист, изразен с величествена просторност ".

Като солист, Лия Петрова е чест посетител на най-реномираните оркестри по света. Тя си дели сцената с изявени диригенти и музиканти, които също се любуват на нейната благозвучност. От Париж до Люксембург, от Антверпен до Брюксел, тя основава незабравими преживявания за публиката.

Лия Петрова внася нови измерения в музикалния свят посредством своите албуми, издадени с поддръжката на Orchid Classics и Mirare. Талантливата цигуларка показва творби от велики композитори като Бетовен, Барбър и Бритън, обогатявайки класическото завещание със своя неповторим жанр.

Йоханес Калицке е роден в Кьолн, където сред 1974 и 1976 учи църковна музика. Следва в Кьолнската Музикална академия при Алоис Контарски – пиано, диригентство при Волфганг фон дер Намер и комбинация при Йорк Хьолер, а по-късно и електронна музика при Ханс Улрих Хумперт. Със стипендия от Германската Фондация за академично образование (Studienstiftung des Deutschen Volkes) специализира в IRCAM (Центъра за проучване на звука в областта на електронната и авангардната музика) в Париж, където е възпитаник на Винко Глобокар.
Първият му ангажимент като диригент е през 1984 в Музикалния спектакъл в Ревир – Гелзенкирхен, където е основен диригент от 1988 до 1990. През 1991 става артистичен шеф и диригент на Ensemble MusikFabrik, на който е съосновател. Той е постоянен гост-диригент на ансамблите Klangforum и Ensemble Modern във Виена, Collegium Novum в Цюрих, както и на редица симфонични сформира, като оркестъра на Северногермандското радио (NDR), Симфоничния оркестър на BBC, Симфоничния оркестър Baton Rouge – Съединени американски щати и Мюнхенската филхармония. Дирижирал е и оперни продукции в Държавната опера „ Унтер ден Линден “ в Берлин и в Операта в Щутгарт. Участвал е на Виенския фестивал, Мюнхенското биенале и фестивала в Залцбург. Имал е турнета в Русия, Япония и Съединени американски щати. Неговите многочислени записи, издадени на CD, допълват визията за работата му като тълковник на класическа и модерна музика. 

Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в Ивентим.